понеделник, 22 октомври 2012 г.

Не изглежда да си струва

никой поглед, нито ласка,
с които се преструваш,
че пред мен не носиш маски.
И стотинчица не давам
занапред за тия роли,
дето ми ги разиграваш
енергично. Ще помоля
път последен да излезеш
за поклон на тази сцена,
после друга да намериш,
роли да твориш за нея.
Аз оставам безжеланна,
до обида отегчена...
стани за другиго товар,
скала в гърдите окачена.

събота, 20 октомври 2012 г.

Бъдещето тръгвало от мит,

от приказката тръгвала съдбата -
прилича повече на виц,
който почва от тъгата
и преминава в свръхкомичното
Очакваш знаци от небето
дали е "писано" да ме обичаш?!
Звучи ми толкова нелепо,
че има правила за "двама ни",
че можеш да ги следваш с друга -
твърде много ти е драмата,
а
не изглежда да си струва.