сряда, 27 юли 2011 г.

Но втория път е от страх,

когато си дръпнеш ръката.
Не случайно, не просто така,
не защото се мята душата,
а тъй като ставаш проклет
и отвътре изяжда те страх
да не би, щом ръка подадеш,
да те дръпнат обратно при тях.
Ала как без рамо, без риск,
без помощ излязъл си сам?
Животът е празен бял лист
изпиши го с добро и със плам...

Обърни се - те всички те гледат...

Дъх поемай и вдигай глава,
изправи се - до вчера наведен,
днес ще прекрачиш света,
ако трябва, ще станеш грамаден,
ще заплюеш, ще биеш, крещиш...
Ти си длъжен да бъде последно,
да се стегнеш, дори да кървиш,
да не свеждаш пред никого поглед,
да си целият сила и смях.
Да се сринеш веднъж, е тревога,
но втория път е от страх.

вторник, 26 юли 2011 г.

И бягай, докато си цял

както пресичаш моменти,
пропускаш да видиш сълза,
подминаваш дадена клетва,
защото след няколко дни,
месец ли, даже година
всичките ядни стрели
през теб, а не друг, ще преминат:
за болка, за бяла лъжа,
за полза, за смях, за победа...
(безкрайни са да ги броя)
обърни се - те всички те гледат...

Отвътре отрови клокочат,

изригват зловонни лъжи,
очите от орбити скачат
и оставят стрихнинни следи,
ръцете се чупят и капят,
краката се режат без жал...
а вънка съм цялата злато,
перли и бял порцелан -
не можеш да съдиш за мене
и не си ме докрая прозрял.
Момченце, добре се огледай
и бягай, докато си цял.