петък, 23 декември 2011 г.

Само Той ме прави на истинска.

Само той поглежда дълбоко в очите
и вижда зад техните точкови ириси
сияния всякакви... гледа и пита
откъде съм ги сбрала, защо си мълча,
когато от болка пребито потрепвам,
как успявам изобщо да се задържа
на земята, щом вътре летя към небето?!
И аз му разказвам - всъщност каква съм,
а той ми вярва и кима съгласен...
Пред Него съм себе си - свежа, нетясна,
предана, тиха, ведра и ясна...

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Духва последните свещи

и милва със нежност ръцете.
Прошепва задавено нещо,
което изтръпва сърцето.
После капва мълчание в чашите
и отпива горчилка със дните ни,
преглъща голямото чакане
и заравя лице сред косите ми,
вдишва. Издишва. И пита -
за премеждия, болки и срещи.
После попива сълзите
и прощава ми старите грешки.
И обича. И знае. И вярва.
И ме иска. И иска. И иска...
И вечер, когато сме двамата,
само Той ме прави на истинска.

И да не чукаш, самичко се пука...

тъй изнежено времето стана:
секундите в прах се превръщат,
часовете - в атомна хала,
която връхлита тела,
умове, чак и голите мисли.
Не подминава нищичко тя -
със всякоя стотна се нищим.
А искаме вечни да бъдем,
след нас да оставим по нещо.
Чуваш ли?! Смях над безумието
духва последните свещи...

Тоя псевдоживот ме потиска!

Все си мислех, че ставам за друго,
че звезда ме от горе орисала
да съм някакво мъничко чудо,
сред хората радост да нося,
да ме следва светът неотлъчно
и да свети добре ореола,
и да бъда безбожно обичана...
А какво получавам накрая?!
Само злоба, обиди и глупост,
и коварство наместо награда.
И да не чукаш, самичко се пука...

сряда, 21 декември 2011 г.

А надпревара по гордеене

не искам да гледам,
какво да говорим тогава
сама да се включа
да участвам във нея -
от смешна на жалка да стана?!
Край мен гордеци(!)
ежедневно минават.
Личат им ужасно бодлите.
Най-страшното тук е,
сами че си вярват
и държат да си свеждам очите.
Но няма пък. Няма!
Ако щат да са хора -
безгрешни никой не иска,
но от Седемте гряха
е страшна умората:
тоя псевдоживот ме потиска!

вторник, 20 декември 2011 г.

Еднакъв ще е резултатът

и да се карам, и да бягам -
не би видял дори следата.
И всъщност се съмнявам,
че даже да ти пука
(което пак е спорно),
не би могъл да Чувстваш
заради генетична норма,
че ти си Мъж и значи
не може нищо да засегне
вселенската ти важност
и световната подредба,
че знаеш просто всичко
и още повече умееш...
Твоето не е обичане!
А надпревара по гордеене.

И със мен все посрещай зората

без да казваш, че е "просто тъпо",
и ме хващай за ръката
пред света, пред всяка твърдост,
която нагло се изпречва
и се перчи как ще смачка
и поредната ни среща,
и последвалата обща крачка...
Иначе, реша ли само
да продължа без теб нататък,
и да крещиш, и да мълчиш -
еднакъв ще е резултатът.

понеделник, 19 декември 2011 г.

С горчиви копнежи в косите,

с утайка от лошост край устните...
Сутрин все ще намираш следите
от нощните мои капризности -
ту ще смесвам солта ти със захар,
ту с кафето ти кули ще правя
и когато ми щункне, ще махам
всички гладени ризи от шкафа,
ще крия ключ и стотинки, и вещи,
ще ти роша до спетост косата...
Ако искаш да спра, ме пресрещай
и със мен все посрещай зората.