сряда, 27 юли 2011 г.

Но втория път е от страх,

когато си дръпнеш ръката.
Не случайно, не просто така,
не защото се мята душата,
а тъй като ставаш проклет
и отвътре изяжда те страх
да не би, щом ръка подадеш,
да те дръпнат обратно при тях.
Ала как без рамо, без риск,
без помощ излязъл си сам?
Животът е празен бял лист
изпиши го с добро и със плам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар