ще станеш на смешка,
тази твоя мечта грам не струва.
Ум и чувства говорят разделно:
тази стъпка е грешка,
избродирана с нижки от лудост.
Няма път, накъдето ще ходиш.
Ти си просто човече,
вечно някой ще те задминава.
Може нощи наред да оспориш,
но ще стане така, че
даже с Бог за ръка не се справяш.
Примири се и спри да се мъчиш.
Реален е само живота,
във който си гониш заплати,
готвиш, гладиш, излишното тъпчеш,
не търсиш Кивота
и възпитаваш така и децата.
Няма мечти. Примири се!"
Всеки казва това.
И очаква от мен да послушам
и забравя, че в мене гори
някаква луда глава,
в която вечер се сгушва
още по-луд идиом,
че може би,
аз съм всъщност
веднъж на милион...
Няма коментари:
Публикуване на коментар