И така разрушихме надеждата

с тези свои низки игри,
че прахът ѝ даже изчезна,
искрицата ѝ се стопи.
Не остана дори за отблясък.
Колко слепи до днес сме били
узнаваме късно и страшно
ни се иска да се променим.
Ала няма да стане! Човеци
да бяхме, да бяхме с души,
щеше да има надежда...
Щеше... но всъщност дали?!

До делата ни всичко се свежда,

ако искаш, лъжи ме. Добре!
Но да знаеш, че нашата среща
отдавна дели се на две
и едната пътека след тебе,
а пък другата тръгва след мен.
И дори във ръце да се вземеш,
обич моя, не ще съберем
раздробения свят на мечтите...
До делата ни всичко се свежда -
все делихме, делихме, делихме...
И така разрушихме надеждата.

Пък макар съграден от облози,

тоя свят ни е дом под звездите -
понякога страшно оголен,
понякога благо в косите
ни затъква цветя и се смее
като пролет - с голяма надежда.
Какво да говорим за него...
до делата ни всичко се свежда.

"Онази" (поредна) любов

чукна пак на вратата ми днеска.
Той е толкова искрен и нов,
добър, разбран и отнесен,
че ми се иска да бъде Един
и Първи, Последен, и Вечен...
Макар да знам, че е син
на копнежната моя обреченост
и няма да трае безкрай
тази негова "огнена обич",
му отварям - копнея за рай,
пък макар съграден от облози.

Каквото е дал в любовта

той си взима със кратко сбогуване.
Нито пълни очи ще го спрат,
нито устни треперещи. Влюбване
му се случва на няколко месеца -
все голямо и все по-добро...
докато не реши, че е срещнал
"Онази" (поредна) любов...

Цензурирам всяка интимност!

Всяка ласка под номер броя!
Тази наша безчетна взаимност
отдавна бе време да спре.
Ти не можеш да даваш безкрайно,
аз не мога да давам без ред -
всичко трябва да бъде изрядно,
подредено добре, с етикет.
За да може накрая - на края -
да се свърши със кратка борба
и всеки да иска и връща
каквото е дал в любовта.

И не питай накрая за "ние",

когато от празно кънтиш -
каквото успя да изпиеш
до дъното чак пресуши.
Така и със мене постъпи:
последната капчица близост
изчезна сред твоите устни.
Цензурирам всяка интимност!

Изпиши го с добро и със плам

или с злото, което те пълни -
на пътя си ти си по-сам,
откакто реши да осъмваш
далече от моите следи
и от всичко, което делихме.
Животът си сам си пиши.
И не питай накрая за "ние".