чукна пак на вратата ми днеска.
Той е толкова искрен и нов,
добър, разбран и отнесен,
че ми се иска да бъде Един
и Първи, Последен, и Вечен...
Макар да знам, че е син
на копнежната моя обреченост
и няма да трае безкрай
тази негова "огнена обич",
му отварям - копнея за рай,
пък макар съграден от облози.
Няма коментари:
Публикуване на коментар