Как ще живееш, избра ли?

Или още е празно картончето...
Уморих се от всичките драми,
които следхождат нарочното:
ти си се свил във пашкула
на "аз съм самичък в вселената",
без да помислиш, че другите
оставяш отвън на студено
и няма те как, прокудени,
да споделят със тебе си времето...

Аз те обичам,
но това е...
просто комично.

Или изобщо ме нямаш,

или всичко докрай ще получиш -
и съкрушеност на рамото си,
и солени по бузите ручеи,
и трънчета много в петите,
и остри бодежи отляво,
копнеж да оставиш следи,
падане на коляно,
стремеж да се изтласкаш
отвъд предели, забрани,
отвъд ежедневното щастие.
Как ще живееш избра ли?

Трябва да скочиш в горещото,

в кладата трябва да скочиш,
за да усетиш и ти нещото,
което изпитвам с отсрочките,
дето все ми ги молиш...
Нямам сили вече за тебе.
Изпил си ми волята
и сега съм съвсем непотребна.
Скачай в горещото, момко!
Не можеш така да ме мамиш-
или си с мен, неотклонно,
или изобщо ме нямаш.

Значи, че най е реално,

когато трънлива се чувствам:
в сърцето и във стъпалото,
в очите. Значи е блудство
всяка ласка фалшива,
всяко докосване нежно.
Ако поискаш да имаш,
трябва да скочиш в горещото...

Що за щастие сладни...

Тази хапка за мен е горчива,
може теб да те пълни или
да ти стига за цяла година,
но аз искам още в света,
още искам от теб и от мене.
Тази хапка е само една,
парченце от малка вселена,
а са нужни милион... и дори
много повече, щом си замесен.
Щастие, вярно, сладни,
но не е пътят най-лесен
и трябва да видя, че ти,
напук на всичко мечтано,
си научил, че щом ти горчи,
значи, че най е реално.

Веднъж на милион

ще ти се случа.
Веднъж.
И после ще оставя диря,
но не както влачи кучето
след законите ни пародийни,
а истинска, дълбока, разтопена -
улейче по ледена висулка.
Щом ти се случа, ще се разтрепериш,
след това ще се пропукаш...
Кората ти ще падне като риза
и ти за втори път ще се родиш,
въздух ще поемеш и ще видиш
що за щастие сладни.

"Ще се превърнеш във делник,

ще станеш на смешка,
тази твоя мечта грам не струва.
Ум и чувства говорят разделно:
тази стъпка е грешка,
избродирана с нижки от лудост.
Няма път, накъдето ще ходиш.
Ти си просто човече,
вечно някой ще те задминава.
Може нощи наред да оспориш,
но ще стане така, че
даже с Бог за ръка не се справяш.
Примири се и спри да се мъчиш.
Реален е само живота,
във който си гониш заплати,
готвиш, гладиш, излишното тъпчеш,
не търсиш Кивота
и възпитаваш така и децата.
Няма мечти. Примири се!"
Всеки казва това.
И очаква от мен да послушам
и забравя, че в мене гори
някаква луда глава,
в която вечер се сгушва
още по-луд идиом,
че може би,
аз съм всъщност
веднъж на милион...

Изобщо не страдам.

Изобщо.
Даже хич.
Даже никак.
Реших да опитам задочно -
от домошар станах на скитник...

А ползата?
Минус същински.
Липса, пусто и празно.
Как изобщо помислих,
че мога
да стана на празник?!

Делник съм.
Сив и невлюбен.
Омагьосан
кръг сатанински.
Изобщо не страдам.
Напълно
наясно съм с всичко
и с всички:

повикат ли, ти оглушавай,
помахат ли, просто не виждай,
иначе ще те запалят,
за да плюят във твойто огнище.

Ще духнат сивата пепел,
вятърът ще те поеме
и от обичаен човек
ще се превърнеш във делник.