Споделя вселени и име

добрата човешка Мечта -

за всичко и всички любими.

Не спира пред проста стена.

Oтне му човешкото име

ужасното, стенещо чувство,
че никога никой не взима
сърцето, което не пуска,
което не дава и миг
да забрави, че някъде има
момиче, което със друг
споделя вселени и име.

Парченцата вътре в десен

играят по групи и в стадо.

Овчарят със гега в ръце

въздъхва от мъдрост и старост.

Безсилен е, няма кога

живота си да преоткрие.

Преглътна го бързо властта,

отне му човешкото име.

Преминете направо през мен,

щом достигнете моята кожа,
осветлете ми мрачния ден
и кажете, когато не може
повече слънце да влиза,
повече сняг да вали
и да правят от моите ризи
стъклени кули с мечти...
Кажете, кажете, кажете,
всичко кажете на мен!
Парценца любов, подредете
парченцата вътре в десен.

Да бъда до крайност излишна

се плаша, откакто започнах

да виждам с очите си всичко -

доброто и злото в живота.

Първото - клечица слама,

второто - бурно море.

Не искам да бъда удавена,

преминете направо през мен.

Да бъдеш последен, но "първи"

мечтаеш, откакто те помня.
Раздърпана риза и дънки,
прическа по минала мода,
отвеян, но гледащ направо -
такъв те запомних, намерих.
Ти можеш да тръгнеш наляво,
но после завиваш и стреляш,
и който ти пречи, изгаря.
Прекрасно знам, че умееш
да правиш от нищото слава.
Даже когато се смеят
на твоите грешки, ти ставаш.
Такъв те обичам. Но мисля,
че може би всъщност не трябва
да бъда до крайност излишна.

И всичко е всъщност измама...

светът ни е низ от глупаци,

безкрайна арена и врява,

пародийни и вяра, и щастие,

подметка, настъпила дъвка,

дупка в корема на урва,

краста, наречена "тръпка

да бъдеш последен, но първи".

Човечна (не мога човешка!),

както казваш добре, аз съм плява,
от мене растат само грешки
и всичко е всъщност измама...