мечтаеш, откакто те помня.
Раздърпана риза и дънки,
прическа по минала мода,
отвеян, но гледащ направо -
такъв те запомних, намерих.
Ти можеш да тръгнеш наляво,
но после завиваш и стреляш,
и който ти пречи, изгаря.
Прекрасно знам, че умееш
да правиш от нищото слава.
Даже когато се смеят
на твоите грешки, ти ставаш.
Такъв те обичам. Но мисля,
че може би всъщност не трябва
да бъда до крайност излишна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар