Той чопли, човърка. Без стон
продължава, дълбае нататък.
Ала щом си пробие отвъд,
пътят ще стане по-лесен.
Ей така е сърдечната плът
във гърдите ми - все ѝ е тесен
светът. И желае докрай
през мен свобода да дочака.
Излезе ли, знам, ще се смае
и бързо ще иска обратно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар