Само той поглежда дълбоко в очите
и вижда зад техните точкови ириси
сияния всякакви... гледа и пита
откъде съм ги сбрала, защо си мълча,
когато от болка пребито потрепвам,
как успявам изобщо да се задържа
на земята, щом вътре летя към небето?!
И аз му разказвам - всъщност каква съм,
а той ми вярва и кима съгласен...
Пред Него съм себе си - свежа, нетясна,
предана, тиха, ведра и ясна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар