тъй изнежено времето стана:
секундите в прах се превръщат,
часовете - в атомна хала,
която връхлита тела,
умове, чак и голите мисли.
Не подминава нищичко тя -
със всякоя стотна се нищим.
А искаме вечни да бъдем,
след нас да оставим по нещо.
Чуваш ли?! Смях над безумието
духва последните свещи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар