и милва със нежност ръцете.
Прошепва задавено нещо,
което изтръпва сърцето.
После капва мълчание в чашите
и отпива горчилка със дните ни,
преглъща голямото чакане
и заравя лице сред косите ми,
вдишва. Издишва. И пита -
за премеждия, болки и срещи.
После попива сълзите
и прощава ми старите грешки.
И обича. И знае. И вярва.
И ме иска. И иска. И иска...
И вечер, когато сме двамата,
само Той ме прави на истинска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар