просто капваш каквото е нужно,
и макар че е кожата тясна,
ставам точно каквато ти хрумне
и знаеш какво ще направя,
помисля, поискам и чувствам...
И животът е без изненада,
и сърцето ти не е изпуснато
от тази примка, която го спира
да не падне (след мене) в дерето.
Най-добре те от всички разбирам -
ти не искаш да губиш сърцето
и създаваш си пречки самичък,
и създаваш ме както ти трябвам:
мен не може човек да обича
и значи съм точно идеална.
Но май че нарочно си сгафил
и някъде сбъркал си дозата -
не съм каквото се чакаше.
И сърцето ти гълта отровата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар