Отдавна сме двама един по един,

отдавна ръцете ми чуждите търсят,
отдавна когато мирише на дим,
спасявам единствено своята същност.
Не ни е привично, но вече мълчим,
когато се срещнем из стаите вкъщи -
отдавна делиме, каквото делим,
и няма пътеки за връщане.