Поетични отражения
сряда, 17 март 2010 г.
И няма причина да бъде различно
точно когато до мен си застанал,
толкова пъти ми каза "обичам те",
а (нито веднъж не съм го признавала)
направо ме късаш, когато говориш
и много боли ме, когато мълчиш,
така че си тръгвай. Довиждане!
(Сбогом...)
Отдавна сме двама един по един...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар