сряда, 10 март 2010 г.

Краят, знаем, е "нищо!".

Така вярвам, когато
ти докосваш ръката ми с плам
и се чувствам въздишка,
притаена в косата ти,
която дочуваш, когато си сам.
Света помежду ни
без страх захвърли
и притегли ме във сладко безвремие.
Обичам те лудо,
обичаш ме ти.
Всичко друго е само шептение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар