И няма пътеки за връщане,

и вече краката са в рани

(жадувам за топла прегръдка,

но ръцете, от гордост възпряни,

не могат към теб да протегнат

отново горещо сърцето).

Издъхва едната потребност -

превръщам се в нота портретна.