От възможното бъдещо утро

поболя се до крайност сърцето,
хем знае си колко е смъртно,
хем не мисли това. Като дреха
оголва си слабото място -
пред него до кръв се съблича -
и чака ужасно напразно
вместо рана да сети обичане.