както със нея започва -
с онази гореща тревога,
че всичко е пусто, нарочено
от оня объркан Създател,
съживил ни от болка в ребрата.
Все мислим си колко сме срочни...
А ни се иска да бъдем Жената,
която до лудост обичат,
в която си влагат душите...
но си оставаме тъжни момичета
с горчиви копнежи в косите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар