и ме забравяй, когато те чакам...
Не бива да бъде любов
тази лудост. Това протакане
излишно ме пие, мори -
набързо гонИ ме, да свършва.
В очите и днес ме лъжи,
стани, щом ти мъркам във скута.
Плесни ми шамар за събуждане,
бутни ми въздушната кула...
Каквото е писано, всъщност,
не ще да се сбъдва. Пак нула
с тия сервиси грешни бележа.
Стена е за мен тази мрежа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар