неделя, 20 ноември 2011 г.

Към изхода бягам. И падам.

По ръцете молитвите капят.
Аз не съм нито толкова млада,
нито винаги истински страдам,
че ти да кървиш вместо мен
и теб да те мъчат лъжите ми...
Този дразнещо дълъг рефрен,
във който със теб сме зазидани,
вече трябва съвсем да се спре.
По-добре е за двама ни краят,
тъй че ти не протягай ръце
и остави ме, когато ще падам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар