в прегръдка извиваш ръцете ми.
Целуваш страните, облени в сълзи,
макар че сам давиш сърцето ми.
Напукваш ми кожата, правиш "иглички"
и вярваш си, че ми е смешно.
Дали си глупак или просто двуличие
те изпълва до точка зловеща?!
Отговор няма/м/. Аз - тиха вода -
потискам мехури и гняв,
но скоро дълбоко ще закипя
и ще те попаря със тях.
Докато се давиш, за мен да си мислиш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар