Потопено до шия в тъга

и тънка кристална обида,
бъдното (сякаш е сняг)
в сърцето иглу ми иззида -
запечата прозорци, врата
с ледени тухли. И мисля
дали ще намеря следа
към искрата надежда,
към изхода...