Стена е за мен тази мрежа,

дато твоите зеници прегражда -
ти виждаш само копнежи
в живота и никаква жажда,
за тебе човекът премил,
предобър е и двойно приличен...
а не вярваш във мен. И убил
всякакви дози обичане,
без да виждаш далече от себе си,
все се чудиш защо съм такава
и сам празниш сърцето си.
А даже не знаеш...