както аз те попивам до капка.
Не искам да губя. Но мога.
Душата е тъпа загадка -
не ща да я мисля, защо ми е -
куха и суха кайсия,
сбръчкана, зъби болят...
затова до дъно те пия.
Да се лекувам. А ти
недей да си стискаш сърцето.
Знам, да си влюбен горчи
и стеснява даже небето,
но какво да се прави?! Съдба.
Както си иска ни суче:
днес ти си плячка, сърна,
а аз - ловджийското куче.
Утре ще бъде обратното,
някой мен ще преследва
и стрели ще се целят във тялото...
Умирай, аз ще те последвам
утре (а може би не).
Няма коментари:
Публикуване на коментар