аз ще намеря галактика,
в която да отгледам цвете
и Малък принц. И някак
да се усещам значима,
оставила нещо на хората:
едно момченце златисто
като слънце в зеници. Умора
няма и миг да почувствам
от самота или нужда
да бъда обичана. Пуснеш ли ме,
сама за живот ще събудя
своята творческа мисъл,
ще създам просто свят,
просто живот, просто всичко...
което със теб не деля.
Така ще е, щом си отидеш.
Пък ти не вярвай в това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар