Пресича се пътят със кръста.
Небето сълзи. И със смог
градът оплаква невръстните.
Всеки камък е капка душа.
Всеки идващ е кратичък спомен.
Съществуват безброй имена,
а само няколко думи за сбогом
и всичките казвам на теб.
Ти не можеш и там да "живееш",
когато в сърце от сърце
твоята кръв топло лее,
пламти и поддържа ни нас -
оцелели след твоето тръгване.
Там е сиво, студено. А аз
те пазя на топло и сигурно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар