Точка. И всичко ти стига.
А в мене бездна оловна
и мрак безкрай се разстилат...
А в мене е тъпата болка,
която наричаме "нищо".
Казват, че всичко ще можеш,
стига да го поискаш;
и аз те поисках. И вярвах.
И бързах в крачките свои.
За да се спъна. Да падна.
В точката. Като герой
на някоя трагикомедия.
Финалът съвсем е прозрачен -
сърцето в мен го обесвам
и после... забравям да плача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар