Стоп!
Преповтаряме кадъра -
ти отново нахлузваш палача,
а аз съм в костюм на удавена.
Декор ни е моята стая,
озвучител са хорските клюки.
Дубльори отдавна ги няма
и сме "на живо"-то включили.
Твоята реплика гръмва:
"Не мога така да обичам!".
След която си тръгваш.
Но на прага се свличам
и... и... да, плача!
Вярно!
Прощавай! Забавям финала
и реплики губя, и влача,
и не знам докъде сме реално
според твоя сценарий,
а някак си всъщност
май че...
изобщо не страдам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар