и в смеха на своя си син
ти навярно ме мислиш за друга,
на която не си й любим,
а те мрази отдавна и силно.
Аз навярно изглеждам така.
Навярно в очите ми има
потъмнели от злоба ядра
и всъщност кафявото значи,
че вече не гледат към теб.
Гласът ми е повикът мрачен
на минало, станало лед...
а нейните пръсти те сгряват
и измиват от тебе срама.
Ще бъда ужасната плява
на всичко, което не съм,
щом това ще изтрие следата
от устни, ръце... и любов.
И си прав, че вече не гледам -
не си бил за мене готов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар