петък, 6 януари 2012 г.

Утре (а може би не,

може дори да е днеска)
ще паднат тези ръце
от твоето рамо и честност,
ще станем със теб на звезди -
вселени ще ни разделят,
Млечният път ще горчи
и ще стане на малка пътека,
ако тръгна да търся към теб
някакви знаци, ще плача,
ще се срутва всяко небе,
под което сме гледали здрача
и делили сме шепа любов,
и от тебе съм черпила сила...
Пияна съм, Боже, с тъга
от нашата утрешна гнилост.
Но знам, че ще свърши така,
от ръцете ми ти ще излезеш,
за да тръгнеш самичък в света...

И да ме оставиш самотна планета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар